„ВЪЗРАСТ” („ВОЗРАСТ”)
Евтим Михалушев Евтимов (1933-2016 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Олег Шестинский
Евтим Евтимов
ВЪЗРАСТ
Старея вече. Времето подсеща
да се въздържам повече сега.
Завържат ли се спорове горещо,
полека да отстъпвам. Без тъга.
Полека всичко аз да намалявам –
и виното, и хляба, и солта.
Големи крачки вече да не правя,
защото си отива младостта...
По дяволите късните съвети,
по дяволите мъдростта дори!
Предлагам аз отново на сърцето
в пожарите от чувства да гори.
Предлагам ветрове неукротени
и пътища с далечен, звезден бряг.
Предлагам му аз цялата вселена
и искам всичко да улавя пак.
И стане ли му тясно зад стените
на лявата ми пазва в късен час,
като зърно да се взриви в гърдите,
поискало да пусне житен клас.
Евтим Евтимов
ВОЗРАСТ (перевод с болгарского языка на русский язык: Олег Шестинский)
Старею я. Напоминает время:
„Воздерживайся от щедрот земных...”
И спорщиков я избегаю племя,
и не грущу, не переспорив их.
Так и живу под воздержанья знаком,
ем мало хлеба и не пью вино,
не бегаю, а лишь ступаю шагом –
ведь юности вернуться не дано!
Но к черту эти поздние советы,
расчетливую мудрость простаков!
Пусть токи сердца кружат, как кометы,
не ведает моя душа оков.
Пусть влагою соленой белопенной
омоет сердце свой открытый лик.
Пусть дружбу сердце водит со вселенной,
пусть мир я постигаю каждый миг.
Но если сердце на бегу споткнется
или померкнет где-нибудь в пути –
пускай оно в груди зерном взорвется,
что колосом готово прорасти.